Кетъринг, оборудване и организиране на събития от Байт кетъринг

Кулинарна енциклопедия

Мусака

Мусака е традиционно ястие на Балканите и в Близкия Изток. В България мусаката обикновено се прави от мляно месо, картофи, лук, домати и подправки, които се пекат във фурна, като накрая се заливат със заливка на основа яйце, кисело мляко и брашно. Най-разпространеният вариант на мусаката е гръцкия. В Гърция мусаката се прави с патладжани и мляно месо, които се нареждат на пластове след което се залива със сос бешамел и се поръсва със сирене кефалотири.

Шафран

Шафранът е най-скъпата подправка в света. Цените на шафрана варират от близо 1000 до близо 10 000 евро за килограм. Той се добива ръчно от близалцата и шийката на шафрановия минзухар. За един килограм сух шафран са необходими 110 000—165 000 цвята минзухар. Шафрановият вкус и аромат се описва като тревист с подобни на сено нотки. Най-големите производители на шафран в света са Иран, Испания, Индия, Гърция, Азербайджан, Мароко и Италия. Шафранът придава дълбок жълтооранжев цвят на ястията. Класически рецепти, в които се използва шафран, са ризото по милански и паея.

Какао

Историята на какаото се свързва с Ацтеките и датира от 14-ти век, като какаовото дърво дори било свещено за тях. Какаото на прах представлява преработените плодове на какаовото дърво, което е вечно зелено и се среща диворастящо в Централна и Южна Америка, а култивирано се отглежда главно в Америка и Африка. През 16-ти век испанските завоеватели пренасят какаото на Стория континент. За да се получи какао на прах, едрите плодове се подлагат на ферментация, след което се отделят семената, като се отстранява семенната обвивка. Семената се смилат за да се получи паста от която с последваща преработка се получава прах. Прахът от какаото е кафяв, със специфичен приятен аромат и горчив вкус. При пресоването на какаовите семена се отделят мазнини от които се получава какаовото масло. Какаото е толкова разпространено по целия свят най-вече заради произвоството на така любимият ни шоколад.

Говеждо кобе

Говеждото кобе произхожда японските крави Уагаю. Тези крави се отглеждат в Япония, близо до град Кобе от където идва и самото име. Кравите се хранят с висококачествени храни и се поят с бира. Кравите в допълнение на тяхната сложна диета също така се и масажират. Товат месо е уникално не само с вкусовите, но и с хранителните си качества. Месото е със специфична мрежесто-мраморна структура, като по калоричност и комплекстност на вкуса наподобява фоа гра. Много продукти се етикетират като Кобе, но истинко говеждо кобе може да се купи само в Япония, Хонг Конг и Макао. Самото наименование Кобе е защитено със закон, който гласи, че уагаю трябва да бъде родено в Кобе за да може да се нарече и етикетира Кобе.

Розов пипер

Розовият пипер всъщност не е вид пипер, а сушените плодове на един вид американски ясен. За разлика от останалите видове пипер розовият пипер има по-мек и сладникав вкус, примесен с приятен плодов аромат, той не е лют, а по-скоро сладък. Розовият пипер е подходящ за ястия с риба, зеленчуци или месо с по-деликатен вкус. Изсушените зрънца често се комбинират с черния, белия и зеления пипер и се предлагат като шарен пипер.

Физалис

Физалисът е растение от семейство Картофови, плодовете на което са оранжеви приличащи на малки доматчета скрити частично или изцяло в подобна на хартия шушулка, която се формира от изсъхналия цвят на растението. Плодът е сладък и сочен, леко кисел и много освежаващ наподобяващ сладки доматчета и ананас. Фисалисът се използва най-често в сладкарството като украса, конфитюри, желета и компоти.

Ананас

Ананасът се състои от 86% вода, съдържа много прости захари, предимно захароза и органични киселини. Ананасът е открит от Христофор Колумб през 1493 г., когато му е подарен от местното население на Гуаделупе по време на второто му пътешествие до Новия свят. Ананасът произхожда от Парагвай и Бразилия, като в края на XV век е донесен в Европа. Днес ананаси се отглеждат в тропически райони като Флорида, Мексико, Централна Америка, Южна Америка, Хавайските острови, Филипинския архипелаг, Куба и остров Реюнион. Ананасът се консумира най-често суров, като се реже връхната част и кафявата кора, а влакнестата сърцевина се отстранява. Плодовете на ананаса съдържат ензима бромелаин, който много активно разгражда протеините и поради тази прочина сокът от ананас не може да се желира с желатин, но пък остава вариантът за желиране с агар-агар.

Аспержи

Аспержите са древна култура, отглеждана преди повече от 2 000 години по земите на Средиземноморието. През 17 век аспержите попадат във френския двор, предизвиквайки истинска кулинарна революция. Със своя нетрадиционен вкус те успяват да впечатлят дори Краля Слънце. А Людовик XIV до такава степен обиква нежните пръчици, че заповядва на своите градинари да открият метод, по който да се отглеждат зеленчуците през цялата година. Така аспержите получават името „Кралски зеленчук“. Има ноколко основни вида аспержи – белите аспержи, зелени аспержи, виолетови аспержи и диви аспержи. Белите аспержи се отглеждат без слънчева светлина, като над местата където са засети се оформят купчинки пръст, за да се забави тяхното показване над земята. След като се покаже над земята бялата аспержата се бере незабавно и то задължително преди изгрев слънце. Виолетовите аспержи преди да бъдат обрани, се оставят за кратко време на слънчева светлина която активизира червено-виолетовото вещество anthocyan на което се дължи и виолетовия цвят. Зелените аспержи дължат зеления си цвят и аромата си на хлорофила и се отглеждат върху равни терени. Дивите аспержи са вид зелени, дребни, много тънки аспержи. Най-големите почитатели на аспержите ги предпочитат сурови, потопени леко в сос винегрет, сметана или разтопено масло. Има три основни варианта за приготвяне на аспержи: бланширани, приготвени на пара или задушени в масло или зехтин. Друга традиционна комбинация е аспержи със сос холандез.

Баница

Баницата е традиционно българско тестено ястие. Състои се от навити или наредени на пластове листи разточено тесто с плънка, като се пече във фурна. Използват се различни плънки като най-често срещаната е сирене с яйца. Най-разпространените видове баница са:
– Млечна баница – залива със смес от прясно мляко, яйца и захар, след което се допича.
– Къпана баница – корите за баницата се сваряват предварително.
– Тиквеник – сладка баница с плънка от тиква и захар.
– Пататник – типична родопска баница с картофи.
– Клин – баница с две кори и плънка посредата. Пече се върху печка с обръщане, а не във фурна, като постоянно се маже с масло.
– Лучник – баница с плънка от праз или кромид лук.
– Зелник – баница с плънка от кисело зеле и праз лук.

Еленски бут

Еленският бут представлява сурово-сушен свински бут, който се произвежда в района град Елена. Технологията на приготвяна на еленския бут представлява осоляване на суровия свински бут, поставянето му в специална бъчва където престоява между 40 и 45 дни, след което осоления бут се изважда и се оставя да съхне на проветливо място. Сушено на еленския бут става при темпетаури не по-високи от 6-7оС и отнема около 6 месеца, като през този период солта преминава от повърхността до кокала като се разпределя равномерно и изважда влагата към повърхността. Еленският бут зрее между 18 и 24 месеца, като този период може да продълнжи до 5 и повече години.

Киноа

Киноа е зърнена култура, която с високо съдържание на протеини, превърнала се в един от символите на здравословното хранене. По хранителните си качества киноата се доближава до млякото. Протеинът съдържащ се в киноа е с изклюително високо качество и е богат на аминокиселини като лизин, метионин и цистин.За консумация се използват не само семената, но и листата. Киноата е с богат хранителен състав и орехов привкус. Друга важна особеност на киноата е, че тя не съдържа глутен и е подходяща за консумация от деца. Киноата може да се консумира сварена, като заместил на ориза в редица ястия, като съставна част на хляб, хлебни изделия, супа и различни салати.

Каперси

Каперсите са цветните пъпки на бодлив капарис, които се берат на ръка преди да се разтворят след което се мариноват или осоляват. Те се използват като гарнитура или подправка от 16-ти век в района средиземноморието. Осолените и мариновани каперси имат пикантен, тръпчив, кисело-лимонен вкус и придават приятен аромат и вкус на храната. Каперсите се използват най-често при приготвянето на доматени сосове, риба и морски дарове.

Карпачо

Едно от най-известните ястия в италианската кухня, което се приготвя от сурови меса нарязани на тънки парчета. Най-често изпозваните меса са говеждото, телешкото, дивечовото месо или филе от сьомга и риба тон. Ястието е приготвено за първи път във Венеция през 1950 г. и представлявало много тънко нарязано сурово телешко филе, мариновано в лимонов сок и зехтин, подправено със сол и черен пипер и гарнирано с горчица като наподобявало картините венецианския художник Виторе Карпачо, на когото било кръстено ястието.

Сорбе

Сорбето представлява замразен десерт направен от подсладена вода, плодов сок или пюре, вино или друга алкохолна напитка. Сорбето често се сервира за почистване на вкуса преди основното ястие.

Фоа гра

Фоа гра се получава само от черен дроб на патици и гъски. Франция е най-големият в света производител и потребител на този специалитет. Други страни, които го предлагат са Унгария, Канада, Израел и Мадагаскар. Интересното е, че България също е един от големите производители на гъши дроб. Вкусовата разлика между гъшия и патешкия фоа гра е условна, но е прието да се мисли, че гъшият има много по-сметанов вкус, а патешкият е с по-изразен аромат и мощен вкус. Поради различното равнище на масленост гъшият фоа гра по-често се използва за терини, а патешкият – за пържене. Фоа гра се сервира често като предястие, защото вкусовете се възприемат по-отчетливо. Ароматът и вкусът му се разкриват най ясно с хляб. Приятно допълнение са смокините, стафидите и сушените плодове, като тези сладки плодови орнаменти смекчават по-острия и силен вкус.

Кускус

Кускусът е традиционно ястие в северна Африка направено от грис. Той представлява дребни зърна грис покрити с пшеничено брашно. Кускусът е основна храна в Алжир, Тунис, Мароко и Либия. Традиционно се приготвя на пара в съд на две нива, като на долното ниво къкри зеленчукова или месна яхния след което се сервират заедно.

Авокадо

Авокадото е плод, богат на витамини от групата B, витамин K, витамин Е и витамин C. Сред плодовете авокадото съдържа най-много мазнини, освен това спомага за усвояването на мазнините от други храни. Той е ценен източник на омега 3 и омега 6 мастни киселини. На езика на ацтеките и маите името на плода е “ахуакатъл”, което в буквален превод означава “тестис”. Днес най-големите производители на авокадо в световa са САЩ, Мексико, Бразилия, Колумбия и Доминиканската република, а в Европа – Испания, Италия, Португалия, Гърция и Турция. Освен сурово, авокадо може да се използва като съставка на различни салати, предястия, основни ястия, сосове и десерти. Един от най популярните сосове в които авокадото е основна съставка е Гуакамоле.

Артишок

Артишокът представлява неразпъпил цвят на градинско растение. На пръв поглед артишока изглежда като голяма зелена шишарка. За ядене се използват сърцевините, като зелените твърди листа, които го обвиват се изхвърлят заедно с цветните листенца в сърцевината. Консумира се суров, сварен или консервиран. Много често пресният зеленчук потъмнява, затова се поставя добре почистен във вода с лимонов сок или оцет. Съществуват три основни вида артишок – китайски, френски и йерусалимски артишок. Китайският артишок е на малки грудки и се отглежда както в Далечния Изток, така и в Европа. Френският произхожда от Северна Африка, но сега се отглежда в Европа, и в Америка, като единствената му ядлива част е пъпката на цвета. Йерусалимският е грудка с вкус на ядки, с цвят от бежов до кафеникавочервен.

Шалот

Шалотът е вид лук, който както и чесънът расте на скилидки с медено-златист, червен или сив цвят на люспите и оцветена във виолетово вътрешност. Името му идва от старото название на днешния палестински град Ашкелон. Предполага се, че именно в този район кръстоносците са попаднали на луковиците на шалота и са ги пренесли в Европа. Шалотът е широко използван във Френската кухня. Шалотът има много по-деликатни вкус и аромат в сравнение с останалите видове лук.

Лютеница

Лютеницата е консервиран хранителен продукт традиционен за България. Приготвя се от смлени печени чушки, доматено пюре, кромид лук, моркови и подправки, като основна съставка са чушките на които се дължи и характерния червен цвят.

Рукола

Руколата е плевел, който расте по поляните в Европа, Мала Азия и Северна Африка. Противно на разпространеното мнение, руколата не е култивирано глухарче. Едва преди 20 години руколата започва да се отглежда култивирано, но на практика разликата между диворастящата и култивираната е минимална. Вкусът на руколата е неповторима комбинация от орехово-горчив вкус и силен аромат с пикантни нотки и силна свежест на зеленина, което я прави идеална добавка към различни салати, пици, паста или други ястия от италианската кухня. Обикновено руколата се консумира прясна, като състака на салата или самостоятелно. Една от класическите рецепти с рукола е с балсамов оцет, зехтин и тънки резени пармезан.Руколата влиза в първата десетка на зелените зеленчуци, съдържащи най-много провитамин А, известен и като витамин на красотата. Срещат се два основни вида рукола – широколистна и тънколистна рукола.

Последни новини

Промоция на кетъринг оборудване

26-11-2015г.

Промоция на кетъринг оборудване: бар-маса – 8 лв.; бар-маса с еластичен калъф – 12 лв.; кръгла маса – 15 лв.; кръгла маса с еластичен калъф – 26 лв.; правоъгълна маса с еластичен калъф...
Още ...

20% намаление на кетъринг оборудване

26-11-2015г.

Промоцията е валидна при поръчка над 150 лв. Период на промоцията: 10.07.2016 г. – 31.08.2016...
Още ...

Последен продукт

Рукола

26-11-2015г.

Руколата е плевел, който расте по поляните в Европа, Мала Азия и Северна Африка. Противно на разпространеното мнение, руколата не е култивирано глухарче. Едва преди...
Още ...